България между свободата и регулацията в имотите

Нови реалности за строителство, труд и капитал

В последните месеци дискусиите около недвижимите имоти и икономиката в България се фокусират все по-силно върху две големи теми: регулациите в строителния сектор и икономическия климат, който кара много българи да се завръщат от чужбина. В основата стои един въпрос – накъде се движи България?

Промените, които БНБ въведе по отношение на ипотечното кредитиране, не доведоха до сътресения. Причината? Те просто официализират практики, които банките вече прилагат. В същото време лихвените нива остават сравнително ниски и предизвиканият страх от "кредитен шок" изглежда преувеличен. Това поддържа имотния пазар стабилен, въпреки напрежението в Европа.

На този фон се откроява една интересна тенденция – все повече хора, живели и работили в чужбина, избират да се върнат в България. Причините са комплексни: по-ниски разходи за живот, нарастващи доходи в ИТ и строителството, усещането за възможност и... свободата да създаваш. В държави като Германия и Швейцария животът е уреден, но и предначертан. Там всеки върви по "релси". В България – пътищата са много, неравни, но отворени. Това носи риск, но и шанс за истинско предприемачество.

И тук идва вечният дебат: трябва ли строителният и ремонтен сектор в България да бъде по-сериозно регулиран? От една страна, много от участниците в дискусията настояват, че без регулации няма как да се постигне високо качество – особено в чувствителни зони като баните. В западна Европа един ремонт е скъп не само заради заплатите, а и заради данъци, застраховки, лицензиране и гаранции. От друга страна, мнозина у нас твърдят, че всяка нова регулация води само до едно – повече бюрокрация, корупция и по-високи цени, без реална полза за крайния потребител.

Интересен нюанс в темата е, че често хората с опит в чужбина виждат смисъл в определени регулации, стига те да се прилагат ефективно. За някои предприемачи, работили в Германия или Швеция, високите цени и строги стандарти са гаранция за предвидимост и качество. Но у нас доверието в институциите е ниско, което прави всяка нова мярка подозрителна.

Въпросът е философски: Даваме ли повече сигурност чрез регулация, или убиваме предприемаческия дух?

И все пак, реалността в България днес е такава, че дори без перфектна система, хората се връщат. Виждат възможности. Искат да строят – буквално и преносно. От малки села по Дунава до квартали в София, потенциалът е огромен. Но с него идват и отговорности – към клиентите, към пазара и към професията. Може би именно тук е балансът – не в сляпата регулация, а в отговорното, осъзнато и професионално поведение.